История – Многопрофилна Болница

През 1889 г. по идея на католическия мисионер Тимотей Стороно и с подкрепата на Княгиня Клементина започва кампания за набиране на средства за строеж на болница.

На 1 юни 1890 г. е утвърден план, изготвен от дворцовия архитект Бранди.

През юни 1890 г. е положен основният камък на болницата. Софийската община подарила земята-общо 30 декара.

Болницата била двуетажно здание с приземен етаж, операционна, аптека, баня, параклис.

Болницата разполагала със собствена зеленчукова и овощна градина, животновъдно стопанство, великолепен парк.

Откриването се състояло на 4 юни 1891 г. от Княгиня Клементина-майка на княз Фердинанд.

Разкрити били 50 легла и в тази международна болница се приемали всякакви болни с изключение на заразни.

През май 1902 г. сестрите били заменени от милосърдни сестри от Марсилия.

През 1903 г. щабът бил 17 души персонал:
Главен лекар със заплата 3000 лв
Лекар помощник-1800 лв.
Фелдшер-1440 лв.
Аптекар-720 лв.
8 милосърдни сестри-720 лв.
5 слуги-360 лв.

С изключение на главния лекар всички ползвали безплатна квартира и пансион.

Основната специалност, застъпена в болницата била хирургия.

Издръжката била със средства на княгинята и собствени приходи.

Домакинската част и гледането на болните било поверено на милосърдните сестри от ордена Св. Винченц Павел и повечето момичета били чехкини.

Бланка Колар-старшата сестра имала висше образование от Виенския университет и право на аптекарство в България.

РАЗВИТИЕТО

Първият лекар, назначен в болницата е д-р Захари Попов, а от 1892 г. заместен поради заболяване от д-р Христов.

През 1897 г. мебелировката на болницата била подменена по модел на виенска болница.

През 1901 г. в болницата са лекувани 858 болни и 1992 амбулаторни пациенти /5% чужденци/, извършени са 372 операции.

Оперативната активност е била висока, сравнение с държавните болници.

Болницата се администрирала от двореца, а по-късно станала военна.

От 1902 г. болницата е електрифицирана.

Сртоителството на болницата продължило.

От 1910 г. болницата имала морга, аутопсионна зала, операционна, голяма кухня, спални за сестрите монахини, параклис.

През 1937 г. е построена още една сграда.

В Климентинската болница на 16 юни 1937 г. се ражда и престолонаследника Симеон.

През април 1949 г. болницата е национализирана.

До 1968 г. лечебното заведение е било І-ва Мед сан част-Филиал „Работническо здравеопазване”.

До 1972 г. е „Първа работническа болница”.

До 1990 г. е Първа обединена работническа болница с филиал „Работническо здравеопазване”.

От 1990 г. до 2000 г. е преобразувана в Пета МБАЛ-София-ЕАД.

На 11.11.2003 г.със създаване на столичния медицински холдинг е Пета МБАЛ-София-АД.

От 14.04.2009 г. болницата е 100% общинска собственост, регистрирана като Пета МБАЛ-София-ЕАД.

От 19.04.2021 г. болницата е преименувана от „Пета МБАЛ – София” ЕАД на МБАЛ „Княгиня Клементина” – София ЕАД.

БОЛНИЦАТА ДНЕС

Най-голямата общинска болница

І. Организационна стуктура.
1. Диагностично-консултативен блок.
Приемни-консултативни кабинети-32 бр.
Медико-диагностични лаборатории-3 бр.
Кабинети за функционална и образна диагностика-15 бр.
2. Стационар с разкрити 373 легла от които 8 хемодиализни поста.
3. Аптека,
4. ТЕЛК-обща
5. Административно стопански блок

ІІ. Човешки ресурси
Лекари-201;
медецински специалисти-364;
друг персонал-280.
висш медицински персонал – 141 бр.;
- висш немедицински персонал – 24 бр.;
- полувисш и среден медицински персонал – 174 бр.
- друг персонал – 160 бр.;

Дейността на болницата нараства
1. Преминалите болни през лечебното заведение за първо шестмесечие на 2022 г. се увеличават в сравнение с първо шестмесечие на 2021 г. с 718, което е следствие на увеличения пациентопоток към ДКБ с 4436 пациенти.

2. Намаляват леглодните, намален средния престой с 0,76 дни и е увеличен оборота от 13,28 на 15,87;

3. С 51 % намаляват починалите болни.

4. Увеличава се броя на хоспитализираните и оперирани пациенти в хирургичните отделения поради отмяната на епидемичната обстановка;

5. Увеличават се изследванията в клинична лаборатория, микробиологична лаборатория и образна диагностика ;

ДЕЙНОСТ НА ДИАГНОСТИЧНИЯТ КОНСУЛТАТИВЕН БЛОК
На централния вход на болницата е разположена централна регистратура, работеща 24 часа в денонощието без прекъсване.

Тя разполага с информационна система за обслужване на пациентите, както и за обмен на информация между различните звена на болницата.

За максималното удовлетворяване потребностите на пациентите работи високо специализиран персонал с отличен професионален опит, знания и умения. Той регулират плановя и спешен поток от пациенти с цел оказване на своевременна, достъпна и квалифицирана медицинска помощ.

В приемно-консултативните кабинети ,разположени на два етажа, се извършват консултации, диагностика и приема на пациентите. Всички болни насочени с талон №7 се приемат навременно и безотказно. По желание на пациентите се извършват платени консултации и изследвания от специалистите на болницата, по утвърден ценоразпис от ръководството на болницата.

Осъществяват се и медицински услуги по договори с доброволни здравноосигурителни фондове.